По стръмно каменисто бùло бяло
животът ми през преспите задъхано върви,
за топлина и слънце зажадняло
сърцето ми едва-едва тупти.
Прегърбено е умореното ми тяло,
в устата ми горчи, така горчи!
Душата ми - от скръб преляла,
очите - пълни с неизплакани сълзи.
В дланта ми малката си длан опряло,
детето ми ме гледа и мълчи.
Наглед дете, а вече е съзряло
на майка си разбитите мечти. ...