30 июн. 2009 г., 22:40

Настинка

1.1K 0 2

Настинка

 

Ставам сутрин призори,

но уви - нещо стяга моите гърди.

С ръка бързо проверявам

и ето, че челото ми гори.

 

Настинка пипнал си -

казва ми мама

и мигом превръща

туй в голяма драма.

 

За училището май

за кратко ще забравя.

Леглото си вкъщи

ще трябва да пазя.

 

Мама ме оставя с Чочко,

зорко той над мен ще бди.

Палаво ме гледа… Но какво да правя?

Днес не ми е до игри.

 

Топли чайчета с медец

цял ден аз ще пия.

Голям съм храбрец -

настинката си ще надвия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...