Настинка
Настинка
Ставам сутрин призори,
но уви - нещо стяга моите гърди.
С ръка бързо проверявам
и ето, че челото ми гори.
Настинка пипнал си -
казва ми мама
и мигом превръща
туй в голяма драма.
За училището май
за кратко ще забравя.
Леглото си вкъщи
ще трябва да пазя.
Мама ме оставя с Чочко,
зорко той над мен ще бди.
Палаво ме гледа… Но какво да правя?
Днес не ми е до игри.
Топли чайчета с медец
цял ден аз ще пия.
Голям съм храбрец -
настинката си ще надвия.
© Александра Борисова All rights reserved.
