Jackie151 (Антоанета Иванова)
89 5806
20 окт. 2022 г., 10:22

Настроение 

  Поэзия » Другая
325 10 20

Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.

 

В очите ми са голи небеса
и сивите панелки се подреждат.
Кого потайно хвана го беса
красивото дръвченце да отреже!

 

И празнота в душата ми се впи,
а горестта ми никой не дочува.
Надеждите на колене – уви,
а вярата със самота флиртува.

 

И спомен за дървесния ми Рай
се ниже пред очите ми – разбъркан.
Дали на дързостта е сложен край
и има ли условия за дързост.

 

Изпивам, а кафето ми горчи
и люта е поредната цигара,
и празни са кафявите очи,
а младостта ми днес е доста стара.

 

А тази празнота е само част
от болката на моето ежедневие.
Разтегливото време в този час,
не дава даже лъч да се разсейва.

 

Събитията ми мълчат сами
и мръзнат, без да искат разрешение.
А безнадеждност мозъка проми
с изстиналата кръв от мойте вени.

 

И чакам да политне моя дух
към търсени в мечтание простори,
а мозъкът в зори е страшно кух
и всякакви пътеки е затворил.

 

Да, днес мълча и тъжно ми е днес,
и днес не мога нищо да измисля.
У мене се оформя ням протест,
не мога да повярвам, че е истина.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Наде, Лидия, Райна! Радвам се, че споделих!
  • Да, тъжни са тези панелки с голи небеса... Жалко, че не ценим природата... Хубав стих!
  • Разминаваме се в представите си за добро, красиво и полезно, за съжаление. Пречило е на някого и нали е безсловесно е станало жертва, но не са помислили, че в такива случаи жертвите сме и ние хората.
  • Знам какво ти е, Тони. Изпитала съм го. И в момента една стара смокиня пред нашия блок умира - заляха всичко около нея с бетон. Техническият ръководител само ми се тросна: "— Тебе какво те интересува, нали не е във вашия двор?".
  • Те имат достатъчно материал за изобличаване. И това ще стане!
  • Хубаво е, Jackie!
    Изкарай си го на някой политик или партия, аз така правя. 😊
  • И твоето е много силно! Боли, даже вчера, когато го написах, писах в коментар, че душата ми плаче! Какво искат да направят от тези грозни панелени квартали! Без никакъв уют!
    Благодаря за коментара и споделения стих!
  • Браво, Антоанета!
    Дърветата са одухотворени и всяка раздяла с любимо дърво е една трагедия, съизмерима сякаш с древногръцките.
    Прекрасно написан стих. Оценявам го, защото и аз съм писал по тази тема, макар и в далечната 1976г. Този стих беше отпечатан, доста преди 10 ноември 1989г., в комунистическото списание "Септември". Преди време го публикувах и в Откровения:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/dyrvoto-23
  • Вили, Светле, Силве, Тоти, благодаря, че се спряхте при мен и сте съпричастни с моята болка!
    Прегръщам ви горещо и ще се борим, ако е възможно!
  • Усетих болката, толкова е образно.
    Поздрави! Успех!
  • Скоро и аз имах същото усещане след отсичането на няколко дървета, с чиито клони бях свикнала да се събуждам. Толкова точно си го предала. Да не говорим за птиците. Сигурно и те още още го търсят. Поздрави сърдечни, Тони.
  • Споделям болката ти, Тони, кощунствата нямат край...
  • Оооо, Тони. Усетих всичко. А на колко неща не обръщаме внимание. А ти...
    Поздравявам те, но хич не искам да си тъжна.
  • Благодаря на всички вас, приятели! По принцип знам, че за да се окастри дърво между блоковете, прябва специално разрешение. Явно някой е взел това разрешение и без да предупреди са наели фирма да го окастри. Аз имам съдбата да живея в панелка, грозна и неугледна, единствено тревните площи и дърветата създават някакво настроение. Дръвчето беше още зелено, даже листата не бяха зажълтели. Сега прозорецът ми е като осакатен!
    Хубава седмица ни желая и дано не сме свидетели на подобни безчинства!
  • Силно, емоционално, лирическо...
  • "А вярата със самота флиртува"!!!
    Предала си живия пулс на човешката си болка така, че и читателят да я усети, Тони!
    Поздравявам те за силното перо!
  • Изключително силно и емоционално си предала настроението, Тони!
  • Тъжно е, Тони!
    Отрязани дървета, размазани по улиците животни, бруталност... Война по пътищата, безнаказаност, безпътие...
    Вчера се случи и на мен. Видях отворения airbag малко преди да осъзная, че съм се разминала на косъм. Сега не знам добре ли съм, това урок ли е или предупреждение свише...Или всичко това заедно...Сякаш не се случи на мен. Беше като откъс от филм...Има ангели-пазители. Има!
    Милата ни държавица вече е на автопилот...Всъщност и на това вече не е.
    А изход знам, че има....Просто няма начин, да няма начин!
    Поздравявам те за гражданската позиция!
  • Болката ти е двойна, Тони, разбирам... За отсеченото дърво, но двойно по-голяма е от човешката безотговорност. Те търсят своето небе в грешна посока. Скоро животът ще им покаже, че не клоните са им виновни. Ех, Тони, ако всички имаха гражданска позиция като твоята...
  • Как успя такъв хубав стих да сътвориш, Тони! Аз също се натъжих за отрязаното дърво. Но хората сме много жестоки! Прегръщам те!
Предложения
: ??:??