Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса
и сивите панелки се подреждат.
Кого потайно хвана го беса
красивото дръвченце да отреже!
И празнота в душата ми се впи,
а горестта ми никой не дочува.
Надеждите на колене – уви,
а вярата със самота флиртува. ...