Настроение
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса
и сивите панелки се подреждат.
Кого потайно хвана го беса
красивото дръвченце да отреже!
И празнота в душата ми се впи,
а горестта ми никой не дочува.
Надеждите на колене – уви,
а вярата със самота флиртува.
И спомен за дървесния ми Рай
се ниже пред очите ми – разбъркан.
Дали на дързостта е сложен край
и има ли условия за дързост.
Изпивам, а кафето ми горчи
и люта е поредната цигара,
и празни са кафявите очи,
а младостта ми днес е доста стара.
А тази празнота е само част
от болката на моето ежедневие.
Разтегливото време в този час,
не дава даже лъч да се разсейва.
Събитията ми мълчат сами
и мръзнат, без да искат разрешение.
А безнадеждност мозъка проми
с изстиналата кръв от мойте вени.
И чакам да политне моя дух
към търсени в мечтание простори,
а мозъкът в зори е страшно кух
и всякакви пътеки е затворил.
Да, днес мълча и тъжно ми е днес,
и днес не мога нищо да измисля.
У мене се оформя ням протест,
не мога да повярвам, че е истина.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
