22 апр. 2023 г., 22:54

Настроение

541 5 6

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Душата ми е вулканична лава,

изригва влюбена и осъзната.

 

Намирам поводи да се зарадвам,

да споделя каквото съм събрала.

На младостта наострените брадви

зарових зад пределите на вала.*

 

Заникъде не бързам, просто дишам,

сега разбирам колко много имам.

Във времето си издълбавам ниши,

в тях пазя мигове незабравими.

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Когато си отида искам само

душата ми да се превърне в лято.

 

22.04.23

Нина Сариева

 

*Вал - дълъг и висок земен насип. /валът, вала/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...