Apr 22, 2023, 10:54 PM

Настроение

545 5 6

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Душата ми е вулканична лава,

изригва влюбена и осъзната.

 

Намирам поводи да се зарадвам,

да споделя каквото съм събрала.

На младостта наострените брадви

зарових зад пределите на вала.*

 

Заникъде не бързам, просто дишам,

сега разбирам колко много имам.

Във времето си издълбавам ниши,

в тях пазя мигове незабравими.

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Когато си отида искам само

душата ми да се превърне в лято.

 

22.04.23

Нина Сариева

 

*Вал - дълъг и висок земен насип. /валът, вала/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...