22.04.2023 г., 22:54 ч.

Настроение 

  Поезия » Философска, Друга
231 5 6

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Душата ми е вулканична лава,

изригва влюбена и осъзната.

 

Намирам поводи да се зарадвам,

да споделя каквото съм събрала.

На младостта наострените брадви

зарових зад пределите на вала.*

 

Заникъде не бързам, просто дишам,

сега разбирам колко много имам.

Във времето си издълбавам ниши,

в тях пазя мигове незабравими.

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Когато си отида искам само

душата ми да се превърне в лято.

 

22.04.23

Нина Сариева

 

*Вал - дълъг и висок земен насип. /валът, вала/

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??