22.04.2023 г., 22:54

Настроение

543 5 6

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Душата ми е вулканична лава,

изригва влюбена и осъзната.

 

Намирам поводи да се зарадвам,

да споделя каквото съм събрала.

На младостта наострените брадви

зарових зад пределите на вала.*

 

Заникъде не бързам, просто дишам,

сега разбирам колко много имам.

Във времето си издълбавам ниши,

в тях пазя мигове незабравими.

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Когато си отида искам само

душата ми да се превърне в лято.

 

22.04.23

Нина Сариева

 

*Вал - дълъг и висок земен насип. /валът, вала/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...