22.04.2023 г., 22:54

Настроение

538 5 6

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Душата ми е вулканична лава,

изригва влюбена и осъзната.

 

Намирам поводи да се зарадвам,

да споделя каквото съм събрала.

На младостта наострените брадви

зарових зад пределите на вала.*

 

Заникъде не бързам, просто дишам,

сега разбирам колко много имам.

Във времето си издълбавам ниши,

в тях пазя мигове незабравими.

 

Какво от туй, че вече преминавам

на попрището жизнено средата.

Когато си отида искам само

душата ми да се превърне в лято.

 

22.04.23

Нина Сариева

 

*Вал - дълъг и висок земен насип. /валът, вала/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...