Настроение
Настроение
Аз мога да съм зъл и мрачен,
жесток, циничен, страшно лош,
да мразя, да крещя, да плача,
да бъда със Света „на нож”.
И още – да мълча сърдито,
да дразня всички, както знам,
да крача нервно и сумтя открито,
от гняв да се измъчвам сам.
А мога ли да бъда друг?... Забравих,
че има думичка – Любов.
Там някъде далеч оставих
в Сърцето нежния ѝ зов.
Пък то сега май Пролет идва,
тревички, птички, слънчице, цветя,
и никак няма да отива
да бъда груб с любимата жена.
14.03.2017 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Паничаров Все права защищены
Хумористично-реалистично е. Браво! 
