Mar 14, 2017, 11:15 PM

Настроение

1.7K 2 9

 

                                    Настроение

 

 

                      Аз мога  да съм  зъл  и мрачен,

                      жесток,  циничен, страшно  лош,

                      да мразя,  да крещя,  да плача,

                      да бъда със  Света  „на нож”.

 

                      И  още    да  мълча  сърдито,

                      да дразня всички, както  знам,

                      да крача нервно и сумтя открито,

                      от  гняв  да  се  измъчвам  сам.

 

                       А мога ли да бъда друг?... Забравих,

                       че  има  думичка  Любов.

                       Там  някъде  далеч  оставих

                        в  Сърцето нежния ѝ зов.

 

                       Пък  то сега  май  Пролет  идва,

                       тревички, птички, слънчице, цветя,

                       и  никак  няма  да  отива 

                       да бъда груб с любимата жена.

 

 

          

                                                                    14.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Странно, почнах го като сериозно стихотворение, пък се получи хумористично.

Comments

Comments

  • Интересно!
  • Благодаря Ви Приятели, че обърнахте внимание на моето "Настроение' , много ме зарадвахте!
  • И на мен много ми хареса "Всичко лошо забрави и на половинката, се усмихни, че пролет иде вече, любезно дръж се, отдалече! " Поздрави!
  • Не бъди груб, хайдеее, виж птичките, пчеличките, цветенцата... Хумористично-реалистично е. Браво!
  • Браво, Христо, харесах позитивния ти стих!...
    Бъди мил с любимата жена....не само сега, защото идва пролет, нали?...
    Хубав ден ти желая!..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...