24 нояб. 2019 г., 10:53  

Насън

744 3 5

Сняг занича в прозорец небесен

дето тъмното стъпки отмаря.

Мигом литват крилати завеси

от кристали на земната пара.

 

По неведоми пътища хуква

нощ с перото на скитаща сова.

Нямам шапка, среброто профуках

до последната лунна подкова!

 

Стих поляга в легло на тръпчинка

и ме дебне зад чувство лъжливо...

Миниатюрните остри снежинки

разтопяват следите наживо...

 

То в торба не стои - като шило!

Уж Луната в окови го стиска.

Всички белези тя е разшила,

а сърцето... какво ли пак иска?!

 

Ех, Любов, тебе още те бива!

Няма трънчето мирис на роза...

Предпочитам сега да заспивам

вместо кардиоанабиоза!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...