24.11.2019 г., 10:53  

Насън

743 3 5

Сняг занича в прозорец небесен

дето тъмното стъпки отмаря.

Мигом литват крилати завеси

от кристали на земната пара.

 

По неведоми пътища хуква

нощ с перото на скитаща сова.

Нямам шапка, среброто профуках

до последната лунна подкова!

 

Стих поляга в легло на тръпчинка

и ме дебне зад чувство лъжливо...

Миниатюрните остри снежинки

разтопяват следите наживо...

 

То в торба не стои - като шило!

Уж Луната в окови го стиска.

Всички белези тя е разшила,

а сърцето... какво ли пак иска?!

 

Ех, Любов, тебе още те бива!

Няма трънчето мирис на роза...

Предпочитам сега да заспивам

вместо кардиоанабиоза!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...