ИнаКалина
499 11928
24.11.2019 г., 10:53 ч.  

Насън 

  Поезия » Любовна
470 3 5

Сняг занича в прозорец небесен

дето тъмното стъпки отмаря.

Мигом литват крилати завеси

от кристали на земната пара.

 

По неведоми пътища хуква

нощ с перото на скитаща сова.

Нямам шапка, среброто профуках

до последната лунна подкова!

 

Стих поляга в легло на тръпчинка

и ме дебне зад чувство лъжливо...

Миниатюрните остри снежинки

разтопяват следите наживо...

 

То в торба не стои - като шило!

Уж Луната в окови го стиска.

Всички белези тя е разшила,

а сърцето... какво ли пак иска?!

 

Ех, Любов, тебе още те бива!

Няма трънчето мирис на роза...

Предпочитам сега да заспивам

вместо кардиоанабиоза!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато границата между сън и реалност изчезва.Колко е хубаво!
  • На ръба на съня като те нагости някое видение по пижама... Благодаря, Мария.
  • И той е с диагноза, Жени Даже по-често от мечтите, Стойчо, Благодаря ви.
  • Сънищата понякога се случват...
  • ехааа... стих по ръба на анабиотичния сън... Краси, какво описание само! Чудесна си!
Предложения
: ??:??