21 дек. 2009 г., 05:42

Наташка

839 1 10

Наташка

/ по едноименната картина /

Парцаливо момиче.
Обуща големи.
Спряло до кофа с боклук.
Прегърбено кокиче.
Мечти състарени.
Животът му спрял е дотук.
Няма лице.
Черна сянка,
под мръсни, сплъстени коси.
Богородица другиму дава си нянката...
А навън, а навън сняг вали...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли, Септ, преди години бях в Лом.Един ден влязох в картинната им галерия, имаше пленер на художници от Ниш и Лом. Онемях като я видях тази картина... На мига хванах химикала и го написах, то просто сякаш бе родено в главата ми и аз го принтирах.Същото се получи с Войната в Югославия. Това е, благодаря на всички ви!
  • Много тъжно, Зем...
  • Харесах!
  • "Прегърбено кокиче"-как нежно ги наричаш тези деца,братко Зем...и аз ги обичам.
  • жива картина

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...