Наташка

Поэзия » Философская

833 1 10

/ по едноименната картина /

Парцаливо момиче.
Обуща големи.
Спряло до кофа с боклук.
Прегърбено кокиче.
Мечти състарени.
Животът му спрял е дотук.
Няма лице.
Черна сянка,
под мръсни, сплъстени коси.
Богородица другиму дава си нянката...
А навън, а навън сняг вали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Знаеш ли, Септ, преди години бях в Лом.Един ден влязох в картинната им галерия, имаше пленер на художници от Ниш и Лом. Онемях като я видях тази картина... На мига хванах химикала и го написах, то просто сякаш бе родено в главата ми и аз го принтирах.Същото се получи с Войната в Югославия. Това е, благодаря на всички ви!

2015-07-04T07:19:23+03:00
DanyD (Дани)

Много тъжно, Зем...

2009-12-31T18:25:46+02:00
feniks67 (Феникс)

Харесах!

2009-12-22T09:27:37+02:00
Illana (Ева Адамова)

"Прегърбено кокиче"-как нежно ги наричаш тези деца,братко Зем...и аз ги обичам.

2009-12-22T01:16:24+02:00
Laska (Ласка Александрова)

жива картина

2009-12-21T18:45:55+02:00