21.12.2009 г., 5:42 ч.

Наташка 

  Поезия » Философска
655 1 10

Наташка

/ по едноименната картина /

Парцаливо момиче.
Обуща големи.
Спряло до кофа с боклук.
Прегърбено кокиче.
Мечти състарени.
Животът му спрял е дотук.
Няма лице.
Черна сянка,
под мръсни, сплъстени коси.
Богородица другиму дава си нянката...
А навън, а навън сняг вали...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??