Dec 21, 2009, 5:42 AM

Наташка

834 1 10

Наташка

/ по едноименната картина /

Парцаливо момиче.
Обуща големи.
Спряло до кофа с боклук.
Прегърбено кокиче.
Мечти състарени.
Животът му спрял е дотук.
Няма лице.
Черна сянка,
под мръсни, сплъстени коси.
Богородица другиму дава си нянката...
А навън, а навън сняг вали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, Септ, преди години бях в Лом.Един ден влязох в картинната им галерия, имаше пленер на художници от Ниш и Лом. Онемях като я видях тази картина... На мига хванах химикала и го написах, то просто сякаш бе родено в главата ми и аз го принтирах.Същото се получи с Войната в Югославия. Това е, благодаря на всички ви!
  • Много тъжно, Зем...
  • Харесах!
  • "Прегърбено кокиче"-как нежно ги наричаш тези деца,братко Зем...и аз ги обичам.
  • жива картина

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...