Dec 21, 2009, 5:42 AM

Наташка 

  Poetry » Phylosophy
673 1 10

Наташка

/ по едноименната картина /

Парцаливо момиче.
Обуща големи.
Спряло до кофа с боклук.
Прегърбено кокиче.
Мечти състарени.
Животът му спрял е дотук.
Няма лице.
Черна сянка,
под мръсни, сплъстени коси.
Богородица другиму дава си нянката...
А навън, а навън сняг вали...

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??