Нататък има само стъпки...
Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,
а после в лепкавия мрак,
треперещи,случайни, голи,
стопени като топка сняг,
неправилни като глаголи
и мокри, в потното легло
изпиваме света на глътки,
защото всичко е било –
нататък има само стъпки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
