Nov 1, 2013, 4:01 PM

Нататък има само стъпки... 

  Poetry » Other
617 0 6

Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,

а после в лепкавия мрак,
треперещи,случайни, голи,
стопени като топка сняг,
неправилни като глаголи

и мокри, в потното легло
изпиваме света на глътки,
защото всичко е било –
нататък има само стъпки...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??