1.11.2013 г., 16:01 ч.

Нататък има само стъпки... 

  Поезия » Друга
684 0 6

Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,

а после в лепкавия мрак,
треперещи,случайни, голи,
стопени като топка сняг,
неправилни като глаголи

и мокри, в потното легло
изпиваме света на глътки,
защото всичко е било –
нататък има само стъпки...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??