11 мар. 2012 г., 16:24

Natur morte

556 0 0

Милиони снежинки,

хиляди листа...

Падат в мрака

на моята душа.

 

Сърцето ми умира

и за него тъжи,

плачещо - небето

с кристални сълзи.

 

Реката замръзва,

скована от лед.

Гласът ù изчезва.

Остава спомена блед.

 

Цветята на моята

стара душа - 

красиви и нежни,

повяхват сега.

 

И песента на ветреца,

бърза преди,

става лирична...

грозна почти.

 

Всичко се случва

точно сега.

Когато до мен си,

но далече, сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мицов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...