Natur morte

Милиони снежинки,

хиляди листа...

Падат в мрака

на моята душа.

Сърцето ми умира

и за него тъжи,

плачещо - небето

с кристални сълзи.

Реката замръзва,

скована от лед.

Гласът ù изчезва.

Остава спомена блед.

Цветята на моята

стара душа - 

красиви и нежни,

повяхват сега.

И песента на ветреца,

бърза преди,

става лирична...

грозна почти.

Всичко се случва

точно сега.

Когато до мен си,

но далече, сама...