Natur morte
552
0
0
Милиони снежинки,
хиляди листа...
Падат в мрака
на моята душа.
Сърцето ми умира
и за него тъжи,
плачещо - небето
с кристални сълзи.
Реката замръзва,
скована от лед.
Гласът ù изчезва.
Остава спомена блед.
Цветята на моята
стара душа -
красиви и нежни,
повяхват сега.
И песента на ветреца,
бърза преди,
става лирична...
грозна почти.
Всичко се случва
точно сега.
Когато до мен си,
но далече, сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мицов Всички права запазени
