Мечтаеш ли за пурпурния залез
над изумруденото ни море?
В зениците ми пламък да запалиш
да стоплиш леденото ми сърце?
В душата ми се борят бесовете,
и бавно ме разкъсват на парчета,
Мечтите ми разнасят ветровете,
а аз се взирам в скъсани портрети.
И вярно лудостта ни ни сближава
и предизвиква химично привличане.
Недей се опитва да ме покоряваш,
а просто научи ме на обичане.
© Таня Гулериа Все права защищены