31.07.2019 г., 7:53

Научи ме

754 1 4

Мечтаеш ли за пурпурния залез 
над изумруденото ни море? 
В зениците ми пламък да запалиш 
да стоплиш леденото ми сърце?  

В душата ми се борят бесовете, 
и бавно ме разкъсват на парчета, 
Мечтите ми разнасят ветровете, 
а аз се взирам в скъсани портрети.   

И вярно лудостта ни ни сближава 
и предизвиква химично привличане. 
Недей се опитва да ме покоряваш, 
а просто научи ме на обичане.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...