31.07.2019 г., 7:53

Научи ме

756 1 4

Мечтаеш ли за пурпурния залез 
над изумруденото ни море? 
В зениците ми пламък да запалиш 
да стоплиш леденото ми сърце?  

В душата ми се борят бесовете, 
и бавно ме разкъсват на парчета, 
Мечтите ми разнасят ветровете, 
а аз се взирам в скъсани портрети.   

И вярно лудостта ни ни сближава 
и предизвиква химично привличане. 
Недей се опитва да ме покоряваш, 
а просто научи ме на обичане.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...