Мечтаеш ли за пурпурния залез
над изумруденото ни море?
В зениците ми пламък да запалиш
да стоплиш леденото ми сърце?
В душата ми се борят бесовете,
и бавно ме разкъсват на парчета,
Мечтите ми разнасят ветровете,
а аз се взирам в скъсани портрети.
И вярно лудостта ни ни сближава
и предизвиква химично привличане.
Недей се опитва да ме покоряваш,
а просто научи ме на обичане.
© Таня Гулериа All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
