5 апр. 2017 г., 07:02  

Наужким поет

714 6 17

Досега пък опазил ме Господ -

не вирее във мен суета.

Пиша стихове делнично прости

и не мисля, че смайвам света.

 

Цял живот на поет аз се правя

и все още съм само  чирак...

Че върхът е далеч  не забравям,

щом пред листа с молив седна пак...

 

И когато във мен наболее,

без да бързам - внимателен, строг,

слагам дрешки на мойта идея

и я пускам на първи урок.

 

Ако там се представи прилично -

нежна струна докосна във вас,

не й пиша оценка „отличен”,

но я пращам  в по-горния клас.

 

А пък в мен вече  следваща зрее

и  напира да мине напред.

Придирчиво оглеждам и нея -

с облеклото дали е наред.

 

Туй-онуй аз по тях все оправям

и редя - безкомпромисен, строг,

та когато пред вас се изправят

на поредния важен урок,

 

да лекуват отдавнашни рани,

да ви радват със смях и любов,

с точни думи, за вас все  подбрани,

в този делник, тъй често суров...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...