5 abr 2017, 7:02  

Наужким поет

  Poesía
715 6 17

Досега пък опазил ме Господ -

не вирее във мен суета.

Пиша стихове делнично прости

и не мисля, че смайвам света.

 

Цял живот на поет аз се правя

и все още съм само  чирак...

Че върхът е далеч  не забравям,

щом пред листа с молив седна пак...

 

И когато във мен наболее,

без да бързам - внимателен, строг,

слагам дрешки на мойта идея

и я пускам на първи урок.

 

Ако там се представи прилично -

нежна струна докосна във вас,

не й пиша оценка „отличен”,

но я пращам  в по-горния клас.

 

А пък в мен вече  следваща зрее

и  напира да мине напред.

Придирчиво оглеждам и нея -

с облеклото дали е наред.

 

Туй-онуй аз по тях все оправям

и редя - безкомпромисен, строг,

та когато пред вас се изправят

на поредния важен урок,

 

да лекуват отдавнашни рани,

да ви радват със смях и любов,

с точни думи, за вас все  подбрани,

в този делник, тъй често суров...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...