Apr 5, 2017, 7:02 AM  

Наужким поет

  Poetry
713 6 17

Досега пък опазил ме Господ -

не вирее във мен суета.

Пиша стихове делнично прости

и не мисля, че смайвам света.

 

Цял живот на поет аз се правя

и все още съм само  чирак...

Че върхът е далеч  не забравям,

щом пред листа с молив седна пак...

 

И когато във мен наболее,

без да бързам - внимателен, строг,

слагам дрешки на мойта идея

и я пускам на първи урок.

 

Ако там се представи прилично -

нежна струна докосна във вас,

не й пиша оценка „отличен”,

но я пращам  в по-горния клас.

 

А пък в мен вече  следваща зрее

и  напира да мине напред.

Придирчиво оглеждам и нея -

с облеклото дали е наред.

 

Туй-онуй аз по тях все оправям

и редя - безкомпромисен, строг,

та когато пред вас се изправят

на поредния важен урок,

 

да лекуват отдавнашни рани,

да ви радват със смях и любов,

с точни думи, за вас все  подбрани,

в този делник, тъй често суров...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...