Досега пък опазил ме Господ -
не вирее във мен суета.
Пиша стихове делнично прости
и не мисля, че смайвам света.
Цял живот на поет аз се правя
и все още съм само чирак...
Че върхът е далеч не забравям,
щом пред листа с молив седна пак...
И когато във мен наболее,
без да бързам - внимателен, строг,
слагам дрешки на мойта идея
и я пускам на първи урок.
Ако там се представи прилично -
нежна струна докосна във вас,
не й пиша оценка „отличен”,
но я пращам в по-горния клас.
А пък в мен вече следваща зрее
и напира да мине напред.
Придирчиво оглеждам и нея -
с облеклото дали е наред.
Туй-онуй аз по тях все оправям
и редя - безкомпромисен, строг,
та когато пред вас се изправят
на поредния важен урок,
да лекуват отдавнашни рани,
да ви радват със смях и любов,
с точни думи, за вас все подбрани,
в този делник, тъй често суров...
© Роберт Всички права запазени