5.04.2017 г., 7:02  

Наужким поет

718 6 17

Досега пък опазил ме Господ -

не вирее във мен суета.

Пиша стихове делнично прости

и не мисля, че смайвам света.

 

Цял живот на поет аз се правя

и все още съм само  чирак...

Че върхът е далеч  не забравям,

щом пред листа с молив седна пак...

 

И когато във мен наболее,

без да бързам - внимателен, строг,

слагам дрешки на мойта идея

и я пускам на първи урок.

 

Ако там се представи прилично -

нежна струна докосна във вас,

не й пиша оценка „отличен”,

но я пращам  в по-горния клас.

 

А пък в мен вече  следваща зрее

и  напира да мине напред.

Придирчиво оглеждам и нея -

с облеклото дали е наред.

 

Туй-онуй аз по тях все оправям

и редя - безкомпромисен, строг,

та когато пред вас се изправят

на поредния важен урок,

 

да лекуват отдавнашни рани,

да ви радват със смях и любов,

с точни думи, за вас все  подбрани,

в този делник, тъй често суров...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....