7 мар. 2019 г., 10:23

Наводнение

1.2K 0 0

Лебедите в паника се разхвърчават,

Хвърлят отронените си бели пера.

Литват без посоки да се спасяват.

Буря идва. Буря надвисва над света.

 

Облаци обвиват слънцето в мъгла.

Реката се удря в коритото си бясно.

Спотайва се в ужас и човек, и звяр.

Бурята надвисва. Спасение няма.

 

Последни бягат враните, черни като небето,

Летят и хвърлят обагрените си в траур пера.

И оставаме сами, безпомощни пред тоя Ад,

За бягство е късно, за полет – нямаме крила.

 

Реката се удря в брега озлобена,

От вятъра набира все повече сила,

И с всяка вълна е все по-устремена,

Не може да я спре нито една дига.

 

Отлетяха последните уплашени птици.

Останахме ние сами срещу брега.

Увисна побелялото слънце в небето

Над тази огромна, всепоглъщаща река.

 

Вече не се борим – мостовете станаха на трески.

Стихията вече дори своите жертви не брои.

Газим с гумени ботуши сред трупове и тиня.

Папурите – последни воини – и те скършиха глави...

 

Реката победи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...