Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла.
Реката се удря в коритото си бясно.
Спотайва се в ужас и човек, и звяр.
Бурята надвисва. Спасение няма.
Последни бягат враните, черни като небето,
Летят и хвърлят обагрените си в траур пера.
И оставаме сами, безпомощни пред тоя Ад,
За бягство е късно, за полет – нямаме крила. ...