Лебедите в паника се разхвърчават,

Хвърлят отронените си бели пера.

Литват без посоки да се спасяват.

Буря идва. Буря надвисва над света.

Облаци обвиват слънцето в мъгла.

Реката се удря в коритото си бясно.

Спотайва се в ужас и човек, и звяр.

Бурята надвисва. Спасение няма.

Последни бягат враните, черни като небето,

Летят и хвърлят обагрените си в траур пера.

И оставаме сами, безпомощни пред тоя Ад,

За бягство е късно, за полет – нямаме крила.

Реката се удря в брега озлобена,

От вятъра набира все повече сила,

И с всяка вълна е все по-устремена,

Не може да я спре нито една дига.

Отлетяха последните уплашени птици.

Останахме ние сами срещу брега.

Увисна побелялото слънце в небето

Над тази огромна, всепоглъщаща река.

Вече не се борим – мостовете станаха на трески.

Стихията вече дори своите жертви не брои.

Газим с гумени ботуши сред трупове и тиня.

Папурите – последни воини – и те скършиха глави...

Реката победи.