7 mar 2019, 10:23

Наводнение

  Poesía
1.2K 0 0

Лебедите в паника се разхвърчават,

Хвърлят отронените си бели пера.

Литват без посоки да се спасяват.

Буря идва. Буря надвисва над света.

 

Облаци обвиват слънцето в мъгла.

Реката се удря в коритото си бясно.

Спотайва се в ужас и човек, и звяр.

Бурята надвисва. Спасение няма.

 

Последни бягат враните, черни като небето,

Летят и хвърлят обагрените си в траур пера.

И оставаме сами, безпомощни пред тоя Ад,

За бягство е късно, за полет – нямаме крила.

 

Реката се удря в брега озлобена,

От вятъра набира все повече сила,

И с всяка вълна е все по-устремена,

Не може да я спре нито една дига.

 

Отлетяха последните уплашени птици.

Останахме ние сами срещу брега.

Увисна побелялото слънце в небето

Над тази огромна, всепоглъщаща река.

 

Вече не се борим – мостовете станаха на трески.

Стихията вече дори своите жертви не брои.

Газим с гумени ботуши сред трупове и тиня.

Папурите – последни воини – и те скършиха глави...

 

Реката победи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...