Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден,
от дълги раздели и срещи.
И чакаш ме, чакаш ме мен,
забравил за църква и свещи.
Навярно съм спомен от зима,
навярно си повей на лято.
Но знам, че си там, че те има!
Единствена моя любима!
© Хари Спасов Все права защищены