Навярно обич
Навярно обич
Земята – организъм жив,
формира ни и ни извайва,
на теб е дала лик красив,
на мен съдба необичайна.
И всеки ден сме аз и ти,
и никой друг не съществува,
за мен са светлите звезди,
за теб – което те вълнува.
И времето над нас лети,
и аз записвам стиховете,
докосвам твоите мечти,
объркани са световете.
И гледам звездното небе,
а тебе земното привлича.
Дали е сън, или не е,
навярно обич се нарича.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
