Земята – организъм жив,
формира ни и ни извайва,
на теб е дала лик красив,
на мен съдба необичайна.
И всеки ден сме аз и ти,
и никой друг не съществува,
за мен са светлите звезди,
за теб – което те вълнува.
И времето над нас лети,
и аз записвам стиховете,
докосвам твоите мечти,
объркани са световете.
И гледам звездното небе,
а тебе земното привлича.
Дали е сън, или не е,
навярно обич се нарича.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
