9 нояб. 2020 г., 07:30  

До Марс

616 8 16

Аз имам теб. Какво ми трябва?

Едно кафе. И песен - твоята.

Във шепа - пролет. Къс от хляба.

И блус за двама под пороя.

Вали навън. Небето дом ни е,

не търся покрив да се скрия.

Светът се дави във ирония

(И точно тя ще го убие.)

Но ти си тук. Тупти Земята.

Кръвта ми - пътища любовни.

Навън избива се тълпата.

Ела със мен. Аз ще те водя.

Компас си имам. Маратонки.

А ти ръката ми - любимата.

В света сме може би бездомни.

Но имам всичко, щом те има.

Навън са пътища. Задънени.

Навън -Ноември. Осми. Мраз.

Животът е живот за влюбени.

А аз обичам те.

До Марс.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така едно време ни изпитваха като деца- колко ме обичаш, пита някой и детето отговаря с ръце и с думи- "от тук до небето или до края на света.." и разтяга ръце колкото може... А ти си по- съвременна, Дени, след луната ще се ходи, може би, до Марс и Венера....И то не е детски отговор, а такъв на влюбена жена....
  • Благодаря, Петър. Радвам се, че ти харесва!
  • Поезията ти е силно асоциативна. Синкопираните, кратки изречения, често състоящи се само от една дума придават съдбовност, и решителност на изказа. Притежателните глаголи, както и противопоставянето на вътрешния “Аз” на героят на външният свят говорят за дълбока и драматична душевна борба. Къде се случва всичко това? Тук, където тупти Земята. А обичта е толкова голяма, колкото разстоянието оттук до червената планета. Алегории и метафори, кръв, кафе и блус под пороя. И любов, най-верният компас в този живот.
    👍
  • Благодаря, Силвенце ❤️
  • Красиво, топло и обичливо е. Няма значение, че е ноември.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...