Nov 9, 2020, 7:30 AM  

До Марс

  Poetry
611 8 16

Аз имам теб. Какво ми трябва?

Едно кафе. И песен - твоята.

Във шепа - пролет. Къс от хляба.

И блус за двама под пороя.

Вали навън. Небето дом ни е,

не търся покрив да се скрия.

Светът се дави във ирония

(И точно тя ще го убие.)

Но ти си тук. Тупти Земята.

Кръвта ми - пътища любовни.

Навън избива се тълпата.

Ела със мен. Аз ще те водя.

Компас си имам. Маратонки.

А ти ръката ми - любимата.

В света сме може би бездомни.

Но имам всичко, щом те има.

Навън са пътища. Задънени.

Навън -Ноември. Осми. Мраз.

Животът е живот за влюбени.

А аз обичам те.

До Марс.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така едно време ни изпитваха като деца- колко ме обичаш, пита някой и детето отговаря с ръце и с думи- "от тук до небето или до края на света.." и разтяга ръце колкото може... А ти си по- съвременна, Дени, след луната ще се ходи, може би, до Марс и Венера....И то не е детски отговор, а такъв на влюбена жена....
  • Благодаря, Петър. Радвам се, че ти харесва!
  • Поезията ти е силно асоциативна. Синкопираните, кратки изречения, често състоящи се само от една дума придават съдбовност, и решителност на изказа. Притежателните глаголи, както и противопоставянето на вътрешния “Аз” на героят на външният свят говорят за дълбока и драматична душевна борба. Къде се случва всичко това? Тук, където тупти Земята. А обичта е толкова голяма, колкото разстоянието оттук до червената планета. Алегории и метафори, кръв, кафе и блус под пороя. И любов, най-верният компас в този живот.
    👍
  • Благодаря, Силвенце ❤️
  • Красиво, топло и обичливо е. Няма значение, че е ноември.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...