Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9763
9.11.2020 г., 7:30 ч.  

До Марс 

  Поезия
449 8 16

Аз имам теб. Какво ми трябва?

Едно кафе. И песен - твоята.

Във шепа - пролет. Къс от хляба.

И блус за двама под пороя.

Вали навън. Небето дом ни е,

не търся покрив да се скрия.

Светът се дави във ирония

(И точно тя ще го убие.)

Но ти си тук. Тупти Земята.

Кръвта ми - пътища любовни.

Навън избива се тълпата.

Ела със мен. Аз ще те водя.

Компас си имам. Маратонки.

А ти ръката ми - любимата.

В света сме може би бездомни.

Но имам всичко, щом те има.

Навън са пътища. Задънени.

Навън -Ноември. Осми. Мраз.

Животът е живот за влюбени.

А аз обичам те.

До Марс.

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така едно време ни изпитваха като деца- колко ме обичаш, пита някой и детето отговаря с ръце и с думи- "от тук до небето или до края на света.." и разтяга ръце колкото може... А ти си по- съвременна, Дени, след луната ще се ходи, може би, до Марс и Венера....И то не е детски отговор, а такъв на влюбена жена....
  • Благодаря, Петър. Радвам се, че ти харесва!
  • Поезията ти е силно асоциативна. Синкопираните, кратки изречения, често състоящи се само от една дума придават съдбовност, и решителност на изказа. Притежателните глаголи, както и противопоставянето на вътрешния “Аз” на героят на външният свят говорят за дълбока и драматична душевна борба. Къде се случва всичко това? Тук, където тупти Земята. А обичта е толкова голяма, колкото разстоянието оттук до червената планета. Алегории и метафори, кръв, кафе и блус под пороя. И любов, най-верният компас в този живот.
    👍
  • Благодаря, Силвенце ❤️
  • Красиво, топло и обичливо е. Няма значение, че е ноември.
  • Благодаря на всички!
  • Дени! 😊
    Ще бъда Марс, а ти Венера!
    Ще паднем в дупка на Сатурн!
    Ще сбъдна там една химера,
    Земята - ще ни бъде кум!
  • Дано и той така те обича!
  • До Марс и обратно, в аурата на времето!
    Червено е и бремето, сложи му копринена панделка.
    Виж цветята и тиченките на ветровете, посей семе на луната и кукувича прежда.
    С калем и жълто стръкче е слънцето, нарамило есен и бялото в очите.
    До Венера и обратно, с златни къдрици е времето.
    Може би е само песен, лъч надежда и живот до земята и обратно!

    Поздрави, Дени!
  • На Марс е най-хубаво, Наде 🌹
    Красе, благодаря ти. Хубаво е на Карибите. Мога да ти гледам на ръка , но да не излезе друго 😁

    Прегръдки!
  • Аз пък се случих на ретроградния Марс. Седнах, прочетох му това стихотворение, гледах му на кафе и се оказа, че имам пак път до Карибите... Обаче с тия маратонки, не можах да си снимам стъпките по пясъка, карай..
    "Вали навън. Небето дом ни е,
    не търся покрив да се скрия.
    Светът се дави във ирония
    (И точно тя ще го убие.)" ! Дени, ти си като машина бе, човек, пишеш и с чувство и без поръчка. Браво!
  • Мхм, знаех си аз, на Марс и никъде другаде. На моята планета. Разкош!
  • Мария, даа. Моята обич не може да се побере в земните измерения 😁😁
    Прегръщам те 😊

    П.п. Пепи, Марсник имах предвид (не Наранил). Телефонът си поправя сам 😁😁
  • Дени, признавам, че твоята обич е по-голяма от тази, за която се пее в песента, защото разстоянието до Марс е къде, къде повече от това, измерено от тук до който и да е ъгъл!🤣
    Написах това като лека приятелска заигравка, миличка, но признавам без съмнение, че стихотворението е хубаво!😃 Поздравявам те!🌹
  • Наранил. Добро утро куку-руку! Пепи, сега ме говори Паленка..каква съм?❤️
  • Когато луната ти говори, си лунатик, а когато Марс ти говори, какъв си? марСипан или марсиник?
    Поздравления!
Предложения
: ??:??