15 мар. 2006 г., 12:19

Назад в миналото 

  Поэзия
656 0 8

НАЗАД В МИНАЛОТО

 

Аз знаех, и това бе предчувствие,

че такъв ще е краят,

че всичко е временна измама,

която съзнаваме и двамата,

но сме безсилни да си кажем “Сбогом!”.

Ний слизахме с тебе от рая –

нашият разклатен рай,

за да отнесем със себе си по една вина,

уж мъничка, но тежка като камък,

изпълваща сърцата ни до край.

 

Струва ми се, че всичко е било днес.

Толкова жива е картината

на нашата последна среща:

усилията ти, да ме задържиш

със сълзи във очите блеснали,

и моите усилия, да те спра в заблудата.

Да, късно бе да търсиме вината си.

Нима със сълзи неизбежното ще победиш...

Отиваше си нашата любов и чудо

не би могло тогаз да я спаси…

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех Румене, колко си прав... счупена стомна не се лепи! Стихото е - 6-так!
  • Да, късно бе, да търсиме вината си.
    Нима със сълзи неизбежното ще победиш...
    Нима очакваше да стане чудо?
    Наистина - каква заблуда.
    Незная,дали има нужда от поправка,като цяло,но зная,че е много и до болка искренно и хубаво.А най-голямата истина в последното четиристишие.Защо за истинските неща все става късно?Ние хората ли се заблуждаваме или времето нас?Какво значи късно?
    Поздравления Румене!!!
  • На мен ми харесва!6!
  • кумеца,страшно е тъжно, страшно е вярно и страшно ми харесва
    .... но ме кара да плача
  • много ми харесва
  • Права си, Веси. Благодаря ти.
    Благодаря и на Сияна
  • Чела съм ,много стойностни и хубави неща от тебе.Мисля си,че римата е твоята сила....и,че първия ред,има нужда от поправка,защото вярата и предчувствието не са едно и също.Идеята е разкошнаПоздрав!
  • Всяка раздяла е малка смърт,но и ново начало..Животът продължава!!!А ти продължавай със стиховете.
Предложения
: ??:??