Назад в миналото
НАЗАД В МИНАЛОТО
Аз знаех, и това бе предчувствие,
че такъв ще е краят,
че всичко е временна измама,
която съзнаваме и двамата,
но сме безсилни да си кажем “Сбогом!”.
Ний слизахме с тебе от рая –
нашият разклатен рай,
за да отнесем със себе си по една вина,
уж мъничка, но тежка като камък,
изпълваща сърцата ни до край.
Струва ми се, че всичко е било днес.
Толкова жива е картината
на нашата последна среща:
усилията ти, да ме задържиш
със сълзи във очите блеснали,
и моите усилия, да те спра в заблудата.
Да, късно бе да търсиме вината си.
Нима със сълзи неизбежното ще победиш...
Отиваше си нашата любов и чудо
не би могло тогаз да я спаси…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
