Назад в миналото

Poetry

883 0 8

НАЗАД В МИНАЛОТО

Аз знаех, и това бе предчувствие,

че такъв ще е краят,

че всичко е временна измама,

която съзнаваме и двамата,

но сме безсилни да си кажем “Сбогом!”.

Ний слизахме с тебе от рая –

нашият разклатен рай,

за да отнесем със себе си по една вина,

уж мъничка, но тежка като камък,

изпълваща сърцата ни до край.

Струва ми се, че всичко е било днес.

Толкова жива е картината

на нашата последна среща:

усилията ти, да ме задържиш

със сълзи във очите блеснали,

и моите усилия, да те спра в заблудата.

Да, късно бе да търсиме вината си.

Нима със сълзи неизбежното ще победиш...

Отиваше си нашата любов и чудо

не би могло тогаз да я спаси…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Ех Румене, колко си прав... счупена стомна не се лепи! Стихото е - 6-так!

2006-04-16T02:57:17+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Да, късно бе, да търсиме вината си.
Нима със сълзи неизбежното ще победиш...
Нима очакваше да стане чудо?
Наистина - каква заблуда.
Незная,дали има нужда от поправка,като цяло,но зная,че е много и до болка искренно и хубаво.А най-голямата истина в последното четиристишие.Защо за истинските неща все става късно?Ние хората ли се заблуждаваме или времето нас?Какво значи късно?
Поздравления Румене!!!

2006-03-16T09:03:34+02:00
scram (Вал)

На мен ми харесва!6!

2006-03-15T19:41:48+02:00
limmon4e (Жеже)

кумеца,страшно е тъжно, страшно е вярно и страшно ми харесва
.... но ме кара да плача

2006-03-15T18:33:51+02:00
Самира (Катерина)

много ми харесва

2006-03-15T14:40:22+02:00