НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО
Прозорецът осъмна счупен
... на прах посипан по земята...
Куршум се вряза... изкривен,
заглъхна смъртно тишината...
Пронизващ писък с дъх мъглив
отчаяно изтръпнал... и изгубен.
Удавен силует във восък сив
размазан грим, стар и ненужен...
Часовник овехтял, застинал
във глад за време неизмерно
и ритъм ням назад изминал,
секунди празни... неусетно.
И плет от паяжини стари,
със нишки от съдбовни мисли
по дланите раздрани пари,
изгубват ред илюзиите чисти...
Врата, проскърцваща греховно
със панти, от ръжда сковани,
поднася представление съдбовно,
напомня ми за не угасналите рани...
Назад във времето препускам
в просъние и... неусетност
и миналото в мислите напускам,
клеймя аз спомена със безутешност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
