Jun 27, 2007, 11:43 PM

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

  Poetry
833 0 11
 

Прозорецът осъмна счупен

... на прах посипан по земята...

Куршум се вряза... изкривен,

заглъхна смъртно тишината...

Пронизващ писък с дъх мъглив

отчаяно изтръпнал... и изгубен.

Удавен силует във восък сив

размазан грим, стар и ненужен...

Часовник овехтял, застинал

във глад за време неизмерно

и ритъм ням назад изминал,

секунди празни... неусетно.

И плет от паяжини стари,

със нишки от съдбовни мисли

по дланите раздрани пари,

изгубват ред илюзиите чисти...

Врата, проскърцваща греховно

със панти, от ръжда сковани,

поднася представление съдбовно,

напомня ми за не угасналите рани...

Назад във времето препускам

в просъние и... неусетност

и миналото в мислите напускам,

клеймя аз спомена със безутешност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...