Назаем
Назаем
Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби
да тичат по теб, като вятъра…
Плитки са моите стъпки…
Сякаш, че призрак е минал
да търси следите на живите…
Чувам те бряг, как ме викаш,
но ръцете ми вече отслабнаха…
Не мога по теб да дълбая
надълбоко и вода да изкарам,
и жадно да пия от нея…
Сухи са моите кладенци,
като очите ми – сините…
Уж жив съм, а търся назаем,
сълзѝ от очите на живите!
Емил Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
