7.12.2017 г., 12:42 ч.

Назаем 

  Поезия » Друга
723 2 5

Назаем


Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби
да тичат по теб, като вятъра…

 

Плитки са моите стъпки…
Сякаш, че призрак е минал
да търси следите на живите…

 

Чувам те бряг, как ме викаш,
но ръцете ми вече отслабнаха…
Не мога по теб да дълбая
надълбоко и вода да изкарам,
и жадно да пия от нея…

 

Сухи са моите кладенци,
като очите ми – сините…
Уж жив съм, а търся назаем,
сълзѝ от очите на живите!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели.
    Стаси, с приятели като теб, винаги има бряг...и пристан. Прегръщам те.
  • Виждала съм очите ти, Емо, и те никак не са сухи. Все е останал някой лакът, нокът или зъб – брегът чака....
  • Емо... Накара ме да изживея част от миналото си, когато стоях на брега на Дунав, погълнат от туптящия пулс на вълните и мислех, че няма на къде... Много силни стихове!!!
  • Силно с тежък финал...дано е само временно усещане! Весели празници!
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??