7.12.2017 г., 12:42 ч.
Назаем
Назаем
Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби
да тичат по теб, като вятъра…
Плитки са моите стъпки…
Сякаш, че призрак е минал
да търси следите на живите…
Чувам те бряг, как ме викаш,
но ръцете ми вече отслабнаха…
Не мога по теб да дълбая
надълбоко и вода да изкарам,
и жадно да пия от нея…
Сухи са моите кладенци,
като очите ми – сините…
Уж жив съм, а търся назаем,
сълзѝ от очите на живите!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Виждала съм очите ти, Емо, и те никак не са сухи. Все е останал някой лакът, нокът или зъб – брегът чака....
-
Емо... Накара ме да изживея част от миналото си, когато стоях на брега на Дунав, погълнат от туптящия пулс на вълните и мислех, че няма на къде... Много силни стихове!!!
-
Силно с тежък финал...дано е само временно усещане! Весели празници!
-
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стаси, с приятели като теб, винаги има бряг...и пристан. Прегръщам те.