Наздравица
Наздравица
Това небе изгрява и за мен.
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта,
където слънцето се появява,
аз срещнах теб. А после полетях.
Летя до днес – в съня си и наяве.
Небето се усмихна. И за нас
порой зачена и роди светкавица.
Празнувахме съдбовния си час.
и то напълни чаша. За наздравица.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
