13 февр. 2021 г., 22:29

Наздравица за влюбени

929 10 30

 

 

Н ищо не беше предвидил.

А з забраних да се влюбваш

З наеше: със самодива

Д ълго сърцето воюва.

Р адост ли блесна в очите,

А т ли се стрелна с копита,

В ест ли изпратиха дните

И ли мерак ненаситен?

Ц елият свят потрепери,

А з не избягах тогава.

 

З оркият поглед намерих,

А лен нишан ми остави.

 

В  мъжката ти мълчаливост

Л ов на сърна се таеше.

Ю жна, страстта ти красива

Б ожи молитви мълвеше.

Е сен в маврудови бъчви.

Н якой донесе ни вино.

И сках. Ти кана поръча.

 

С ърпа луната издигна.

Ъ гълът стана ми тесен,

Р ипнах, но сякаш със върви

Ц ялата бях. Рукна... песен!

А з ли предадох се първа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...