13.02.2021 г., 22:29

Наздравица за влюбени

927 10 30

 

 

Н ищо не беше предвидил.

А з забраних да се влюбваш

З наеше: със самодива

Д ълго сърцето воюва.

Р адост ли блесна в очите,

А т ли се стрелна с копита,

В ест ли изпратиха дните

И ли мерак ненаситен?

Ц елият свят потрепери,

А з не избягах тогава.

 

З оркият поглед намерих,

А лен нишан ми остави.

 

В  мъжката ти мълчаливост

Л ов на сърна се таеше.

Ю жна, страстта ти красива

Б ожи молитви мълвеше.

Е сен в маврудови бъчви.

Н якой донесе ни вино.

И сках. Ти кана поръча.

 

С ърпа луната издигна.

Ъ гълът стана ми тесен,

Р ипнах, но сякаш със върви

Ц ялата бях. Рукна... песен!

А з ли предадох се първа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...