3 февр. 2013 г., 17:00

Не

629 0 0

Не! 

След всичко туй светът не ще се

                                              свърши,

ще има още зими и лета.

Вятърът клони прекършва,

но какво от това.

Пак ще има дървета напролет

                                  разлистени,

на есен със плод,

пак мракът ще ниже мъниста

върху небесния свод.

Морето ще бъде винаги силно.

В новото ще се ражда стара любов.

Небето ще си остане синьо

и винаги ще има хоризонт.

Пак ще цъфтят цветя, и винаги 

ще има - вятър.

А аз за теб ще съм непозната,

покорна само в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...