Не! 

След всичко туй светът не ще се

                                              свърши,

ще има още зими и лета.

Вятърът клони прекършва,

но какво от това.

Пак ще има дървета напролет

                                  разлистени,

на есен със плод,

пак мракът ще ниже мъниста

върху небесния свод.

Морето ще бъде винаги силно.

В новото ще се ражда стара любов.

Небето ще си остане синьо

и винаги ще има хоризонт.

Пак ще цъфтят цветя, и винаги 

ще има - вятър.

А аз за теб ще съм непозната,

покорна само в любовта.