3.02.2013 г., 17:00

Не

630 0 0

Не! 

След всичко туй светът не ще се

                                              свърши,

ще има още зими и лета.

Вятърът клони прекършва,

но какво от това.

Пак ще има дървета напролет

                                  разлистени,

на есен със плод,

пак мракът ще ниже мъниста

върху небесния свод.

Морето ще бъде винаги силно.

В новото ще се ражда стара любов.

Небето ще си остане синьо

и винаги ще има хоризонт.

Пак ще цъфтят цветя, и винаги 

ще има - вятър.

А аз за теб ще съм непозната,

покорна само в любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Кралева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...