13 янв. 2011 г., 23:34

Не

671 0 5

Не протягай към мене премръзнали длани,

не търси ме сред тази цинична тълпа,

на която раздаде до грам любовта ми

и за теб се превърнах в ненужна жена.

 

Не събирай след мене остатъци жалки -

от любов наранена - ненужни трохи.

Аз съвземам се бавно и малко по малко

оцелявам сред толкова много лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А! Ето тук вярно си го казала. Щото съм се усетил - почнал съм да мрънкам изоставено - "Ама аз те ... как ще живея без теб...!" - е така ще живея! Кат'не съм мислИл навреме - нА ми сега - ... тихо и студено... ::)
    Никаква милост! Никаква! ::)
  • Руми,аз се регистрирах,за да чета твоите стихове,а защо не и да метна нещо мое?Благодаря на всички!
  • Много хубав прощъпулник! Поздравления!
  • много ми хареса
  • хубаво
    Добре дошла!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...